Най-важното за неплатения отпуск. Неплатеният отпуск е специфична форма на почивка. Тази форма позволява на служителите да се възползват от свободно време, без да получават заплащане за това време. Въпреки че не предлага финансово обезщетение, той предоставя на служителите възможността да си починат и да се възстановят, без да губят своята заетост. В тази статия ще разгледаме основните въпроси, свързани с неплатения отпуск в контекста на българското законодателство.
-
Най-важното за неплатения отпуск и каква е законовата уредба
Съгласно Кодекса на труда (КТ), работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши ползване на неплатен отпуск. Член 160 от КТ гласи, че работникът или служителят има право на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година. Този вид отпуск не е обвързан с изискване за определен трудов стаж, за разлика от платения годишен отпуск, който изисква поне 4 месеца трудов стаж.
-
Може ли работодателят да пусне с едностранно решение служителите си в неплатен отпуск при условията на извънредно положение
Работодателите нямат право да пускат работниците и служителите си в неплатен отпуск. Позовавайки се на мерките за извънредно положение в страната при условията на COVID-19. В условията на извънредно положение, за да пусне работодателят служителя в неплатен отпуск, трябва да се спазят изискванията на Кодекса на труда.
-
Може ли неплатеният годишен отпуск да бъде отказан на служителя
Ползването на неплатен отпуск е правна възможност за служителя. Това не поражда задължение за работодателя непременно да уважи искането. Работодателят може да откаже или да предложи алтернативен период на ползване.
-
Може ли служителят да бъде принудително изпратен в неплатен отпуск
По действащия Кодекс на труда работодателят няма право принудително да изпраща служител в неплатен отпуск. Изключение правят мерките предвидени от Преходните разпоредби на Кодекса на труда. Те имат срок и временен характер. Това пък от своя страна поражда правото на служителя да прекрати трудовия си договор без предизвестие, с незабавен ефект (чл. 327, ал. 1, т. 11 Кодекса на труда).
-
Дължат ли се осигурителни вноски по време на неплатен отпуск
За времето, през което служителят е бил в неплатен отпуск, не се дължат социални осигуровки. За времето на неплатен отпуск се дължат здравни осигуровки по реда на чл. 40, ал. 1, буква б) от Закона за здравното осигуряване. За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание. Тя може да бъде за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася. Тъй като за периода на неплатен отпуск, служителят не получава доход, не се дължи данък общ доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
-
Признава ли се времето не неплатен отпуск за осигурителен стаж
Член 160, ал. 3 от Кодекса на труда, предвижда, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. Ако неплатеният отпуск е над 30 работни дни, този отпуск не е признат за трудов стаж. Освен ако това изрично не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон или в акт на Министерския съвет.
Заключение
Неплатеният отпуск може да бъде ценен инструмент за управление на натоварването, планиране на почивки и натрупване на трудов стаж. Важно е обаче внимателно да прецените потенциалните финансови и кариерни въздействия, преди да решите да използвате неплатен отпуск. Винаги се консултирайте с подходящите източници на информация, за да разберете законите и политиките във вашата конкретна ситуация.
